Има разлика, нали?
РСМ – вече всички трябва да свикваме с тази абревиатура на Република Северна Македония. Занапред тя ще се налага все повече, така както навремето ЮАР се превърна в отличителното название за Южна Африка. А държава Северна Македония в ЕС няма да има скоро, както е тръгнало. Но трябва все пак с уважение да признаем опита на РСМ да отиграе всичко тактически. Концентрираха всичките си усилия върху Германия, ухажвайки Михаел Рот – германския държавен министър по европейски въпроси, спечелвайки го на своя страна и убеждавайки го, че нищо от българските искания не бива да се приема. В Скопие заложиха всичко на това, че Берлин ще натисне София за тяхното приемане и София няма да може да откаже на германците. През това време пък внушаваха на властите в София да се въздържат от резки движения и коментари, за да не навредят на Заев и хората му за сметка на “лошите ВМРО-ДПМНЕ”.
Това наистина е прекрасна тактика, трябва да признаем. Но много, много лоша стратегия.
Има три прости искания на България, които в Скопие трябва да приемат – за името, за езика и за добросъседството, които те по един или друг повод през годините вече са приемали, но след това са се отмятали от тях. И за да не се отмятат повече, България сега настоява всичко да бъде фиксирано в преговорната рамка, от която зависи началото на преговорите.
Вместо това обаче навсякъде из европейските медии, включително и в българските, започнаха да се появяват мненията на хора като лорд Джордж Робъртсън и Карл Билт, за които ще е трудно да повярваме, че стават и лягат с мисълта за Скопие. Вярно е, че и двамата членуват в т.нар. Група Охрид, но това все пак не е нищо повече от една лобистка организация. А като се проследят публикациите, не е трудно да се разбере, че са организирани от влиятелна компания за лобизъм и пиар. И това не е нещо странно или пък незаконно, но в случая просто са страшно много пари, хвърлени на вятъра. Да, те накараха мнозина да повярват в тезата, че България отрича правото на хората в РСМ да се наричат македонци. Което не е вярно. Има малък нюанс – тези, които сега живеят в РСМ, могат да се наричат както си искат, просто не могат да наричат македонци отдавна починали хора, които сами са наричали себе си българи. Има разлика, нали?
