Най-интересните избори, на които съм бил

Като ме питат кои са най-интересните избори, на които съм бил свидетел, винаги се сещам първо за тия в Ирак през 1995 г., на които Саддам Хюсеин бе избран с 99,98% от гласовете. Тъй като кандидатът беше един, бюлетината също беше една. Изборът се състоеше между две отделни квадратчета – на едното пишеше „да”, на другото „не”. Прост отговор на прост въпрос: Желаете ли Саддам Хюсеин, нека аллах да го пази, за президент на републиката?

Хората вземаха бюлетината, отмятаха една тлъста чавка с химикал върху утвърдителното квадратче, пускаха бюлетината в урната и с радост се хващаха на хорото, което се виеше вътре в изборната секция. Този фестивал на пряката демокрация се прекъсваше частично от някоя по-екзалтирана групичка избиратели, които нахлуваха в секцията с плакати на президента (който едновременно с това бе кандидат за такъв) и се вклиняваха в празничния хоровод, скандирайки: „С душа, с кръв, ще те защитим, о, Саддам!.

Тъй като на арабски думата кръв се римуваше чудесно с името на кандидата, тези възгласи поетично вулканизираха общата атмосфера на приповдигнатост. Всичко наоколо сякаш трептеше в хармонията на един пламенен матримониум – този на кандидата и неговите избиратели.

Нарочно не споменавам нищо за „тъмна стаичка”, осигуряваща анонимността на вота. Подобна приумица би била твърде обидна за всички. Един такъв срамен кът с още по-срамно перде би хвърлил горчилка върху местните чистосърдечни разбирания за транспарантност.

Затова и никой не си причиняваше излишното неудобство да сгъва бюлетините, преди да ги пусне в урната. Би се изтълкувало като дребнава подлост, опит да се прикрива нещо в такъв ден, в който всеки показва открито радостта си от вота. Всичко изглеждаше като едно невъобразимо увеселение, в което белите бюлетини за референдума нарочно трябваше да са на показ като сватбарска кърпичка върху бюстието на щастливата сватя.

Бях истински впечатлен, както личи и от снимката. Тогава си мислех, че няма как да бъдат проведени по-категорични избори от тези. Но Ирак ме изненада точно 7 години по-късно на следващия референдум за Саддам, когато резултатът беше 100%. Онова, което се случи през 2002 г., бе фамозно, но за него ще разкажа, когато пак наближат избори у нас.

Start typing and press Enter to search