Парламентът като гробницата на Чейс в Барбадос

На остров Барбадос, който често бе споменаван у нас тия дни, има едно място, което смразява кръвта на суеверните и възпламенява фантазиите на любителите на мистерии. Гробницата на Чейс!

Накратко – членовете на тази фамилия не могат да намерят покой след смъртта си в общата семейна крипта и всеки път, когато роднините я отварят, за да положат поредния мъртвец, намират необясним хаос сред тленните останки. Ковчезите са разхвърляни, катурнати, а някои дори и отворени. Оправят ги, подреждат ги, зазиждат вратата на гробницата и след време, когато отворят за нов покойник – вътре пак цари пълна неразбория.

Това се случва между 1807-а и 1820 г. и естествено предизвиква голям обществен отглас, което кара тогавашния губернатор лично да се заеме с разследването на паранормалното явление.

Гробницата е проучена щателно отвътре, за да се установи, че няма таен вход, процепи или каквито и да било следи от размествания на зида или земните пластове. По пода е поръсен фин бял пясък, за да се хванат следите на евентуален злосторник – човек или животно. Направен е и протокол, в който са описани всички процедури и са приложени рисунки с точното разположение на ковчезите.

При последното отваряне на криптата през 1819 г. печатите върху входната плоча са непокътнати, не са открити и никакви следи по пясъка вътре, но въпреки това ковчезите пак са разхвърляни.

Ще пропусна цялата тежка фамилна история на Чейс, в която има самоубийства и подозрения за инцестни връзки между членовете на семейството. В крайна сметка властите решават през 1820 г. да се справят окончателно със ситуацията като изпразват гробницата и препогребват членовете на фамилията на различни места.

Неволно ми хрумна тази асоциация и нямам по-сериозно обяснение защо, но българският парламент в момента ми напомня някак си за гробницата на Чейс в Барбадос.

Утре явно ще е пореден ден за „разхвърляне на ковчези“ в пленарната зала. Очевидно е, че обитателите на българската политическа крипта няма да могат да намерят мир помежду си.

Решението отпреди 200 години може би е единственото правилно, за да спрат всякакви по-нататъшни торбаланщини. Нашата „Гробница на Чейс“ да бъде изпразнена и да се внимава след това как се препогребват трупове, които са били в инцестна връзка.

Със сигурност Барбадос е място, от което има какво да научим.

Start typing and press Enter to search