Станах част от трупа!
Правил съм най-различни необмислени неща в живота си – от участие в „риалити формат за оцеляване“ в Африка през боядисване на косата в черно, за да премина уж незабелязан през териториите на „Ал Кайда“ по време на войната в Ирак, та чак до опит да превеждам стихове на Байрон. Последното съвсем не е за вярване, знам. Но ето че все така вдъхновен от думите на великия Чарли Чаплин, че мислим прекалено много, а чувстваме твърде малко, за пореден път се впускам след повика на сърцето. Станах част от трупа!
Бързам да успокоя всички, най-вече работодателите ми, че това е само за малко. Всъщност тия дни репетираме за един-единствен концерт.
Той ще е идната сряда, на 14 февруари от 19 ч. в Централния военен клуб в София.
А в името на общественото спокойствие ще уточня, че нито ще пея, нито ще свиря (аз освен да бия тарамбука друго не мога) на сцената. За танцуване пък и дума да не става. Всички тези изкуства са запазени за виртуозите – внуците на великия Панчо Владигеров – Александър и Константин Владигерови (тромпет, флигорна и кларинет), проф. Галина Апостолова (пиано) и Томислав Вичев (пиано), Веса Тонова (примабалерина и хореограф), както и Светлана Иванова (сопрано), която е създател на „Салона на музите“. Аз само ще прочета отделни разкази от книгата „Истории от ръчния багаж“.
Братя Владигерови ще ми подложат с подходящо изпълнение на „Салсалито“ преди една история от Карибите, а после с „Мисирлу“, след като прочета разказа „Коза Дамаскиня“.
Историята на „Мисирката“ или „Египтянката“, защото мисирлу (от турски) или мисирка (побългарено) се превежда като египтянка от арабското название на Египет – Миср, е дълга и много интересна. Ориенталските мотиви в нея се прокрадват през 40-те години на миналия век, но оригиналът на песента е от 20-те и е гръцки. Царят на сърф китарата Дик Дейл, чийто баща е ливанец, запазва арабските мотиви и я прави хит в Америка през 60-те години, а след това през 90-те това негово изпълнение на „Мисирлу“ отново е истински световен хит заради филма „Киминале“ на Куентин Тарантино.
Сега братя Владигерови се вдъхновиха да направят своя импровизация на тази безсмъртна левантийска мелодия, чийто текст гласи: “Твоят сладък поглед запалва пламък в сърцето ми. Устните ти имат вкус на мед.” А в моя разказ „Коза Дамаскиня“ става дума за парадоксалния изглед на това животно с перленобели ириси на очите (като на зомби), уродлива обратна захапка, крив нос и дълги до земята уши, за което обаче най-неочаквано са създадени конкурси за красота в Арабския свят.
Ще чета и другуги неща, а Александър и Константин Владигерови ще интерпретират и част от музикалната класика на дядо си, а заедно с останалите прекрасни музиканти ще представят и работи на Гершуин, Ван Хойзен и Мередит Уилсън…
Накрая, доколкото познавам вече хората от моята трупа, със сигурност ще има някаква възпламеняваща публиката импровизация. И много вино ще има също.
Все пак е 14 февруари, трябва да бъде весело!
Няма да го мислим много, просто ще го почувстваме.
