Пътувайки из Андалусия, няма как да се въздържа от опит за възхвала на испанските студени супи. Подобно начинание би трябвало да започва с ода за гаспачото, което е придобило световна популярност. Но тъкмо заради това, ще пропусна, обръщайки внимание на две други очарователни предложения – салморехо и ахобланко.

За разлика от гаспачото, в което към доматите се прибавят краставица и чушка, салморехото съдържа единствено домат. И е много по-гъсто, защото е пасирано с хляб. Обикновено стар, твърд хляб, който се накисва за малко преди да се разбие с доматите. Плюс чесън и зехтин. Тук няма оцет, като при гаспачото, но добрият зехтин е особено важен за вкуса на тази толкова проста, но в същото време гениална емулсия.

В Кордоба сервират салморехото с твърдо сварено яйце и хамон. Това, по никакъв начин не бих възразил, е добър придатък към вкусовата архитектура на ястието.

В Севиля пробвах салморехо ремолача, в което основната съставка бе цвеклото. Тук вареното яйце присъстваше в подходящата компания на малко сирене (тип моцарела) и пържен лук.

За човек като мен, който изпитва атавистична неприязън към цвеклото, това може да се нарече откритието на сезона.

Ако Кордоба се бори геройски да наложи салморехото като свое достижение в шампионата на испанските студени супи, то Малага има амбицията да грабне купата в тази своеобразна Примера Дивисион с кулинарно изобретение, наречено ахо бланко. В което, забележете, въобще не присъстват домати. Вместо това – сурови белени бадеми. Останалото е пак стар хляб, накиснат преди пасирането, както и чесън. Зехтинът и тук играе драматично важна роля за цялостния вкус, но не се бърка в общото пюре, а се поръсва чак накрая, секунди преди консумация. Има и един секрет. Малка свежа добавка на дъното на чинията. Две-три гроздови зърна, може и стафиди, резен ябълка, праскова или дори манго.

Между Малага и Гранада, където също се гордеят с ахобланко на трапезата си, има час и половина път с кола. Не е много, но в действителност изглежда на вселенско отдалечение, ако трябва са се спори по въпроса каква да е точно добавката на дъното на чинията. В Алмачар (между Малага и Гранада) миналата седмица имаше фестивал на ахобланкото. Там неписаният закон е установен сигурно още от времето на Реконкистата – в ахобланко се слагат зърна свежо грозде. И то не какво да е, а мускатово.

Така става пределно ясно не само какво трябва да се яде, но и какво следва да се пие.