Не познавам друг народ и култура, влагащи толкова смисъл и внимание дори в най-миниатюрния детайл, като японците. Днес за пореден път имах привилегията да се възхищавам на това тяхно изящество.

Японският посланик Хироши Нарахира ме покани на обяд в резиденцията си, където менюто шестваше съобразно смяната на сезоните и както повелява японския празник Сецубун в началото на февруари, отбелязващ началото на пролетта. За него бобените зрънца са задължителни, защото се вярва, че носят здраве през цялата година. В случая ги намерих в средата на чинията, нанизани на черешова чепка между други символни послания във формата на храна. Суши от скариди и морска змиорка в стил “Тазиназуши”.

Това може да се нарече сплетено поликомпонентно суши, което символизира здравите връзки. Разбира се вдигнахме тост с чаша саке такива да са и българо-японските отношения. По-нататък в тази изискана кулинарна картина имаше корен от лотос, подпрян върху парче от печена жълтоперка, маринована в мисо и кумкуат, пълнен с хайвер от сьомга. Кумкуатът е екзотичен малък цитрусов плод (представете си портокал с формата на голяма маслина), който би могъл с повече грижи и късмет да вирее и в България, защото макар и от района на Югоизточна Азия, без проблеми издържа на минусови температури. И накрая в купичката – салата с миди, гъби шийтаке и българско кисело мляко – много впечатляваща инвенция на шеф – готвача на резиденцията Нозоми Фурутани, който се опитва да използва български продукти в традиционни японски блюда.

Шеф Фурутани е работил в “Кикунои Хонтен” – ресторант с три звезди “Мишлен” в Киото. Менюто беше шестстепенно и нямам намерение да ви държа в детайли до сутринта, но това е само малка част от великата кулинарна дипломация, с която Япония може да се гордее.