Шанхай е чудовищен мегаполис, може да бъде изморителен, но и също така изумителен. Точно по това време на годината преди две десетилетия с Максим Минчев се оказахме заедно там. Чудех се какво по-напред да разгледам, той вече имаше план за нещо, което не бивало да пропускаме в никакъв случай. Трябваше обаче да се става в 4,30 ч. сутринта. Аз изпаднах в ужасни колебания, но Максим настоя. Каза, че ако трябва, ще дойде да тропа на вратата ми сутринта, за да ме събуди. Кандисах.
Излязохме от хотела още по тъмно. А имаше и мъгла. С две думи мрак и нищо интересно, докато не стигнахме до крайбрежната улица, наречена „Бунд”. И там в мъглата започнаха да изплуват силуетите на хора, правещи разни странни движения. Минавахме край десетки, стотици дори безмълвни китайци, практикуващи прословутата подвижна медитация тай чи чуан. Едни облечени в цветни пижами, други в бели дрехи, някои държащи мечове или пък цветя, ветрила, акордеони, шарени ленти… Нескончаем театър на хора, вглъбени в чудноватата си гимнастика. Изгряващото слънце се очерта в мъглата заедно с футуристичните контури на „Перлата на Ориента” и останалите небостъргачи на финансовия център Пудонг – някогашни оризища от другата страна на реката. Заради неповторимата архитектура това е един от най-знаменитите градски силуети в света. А от нашата страна на крайбрежната улица се нижеха фасадите на колониалните сгради от времето на Опиумните войни и началото на ХХ век. Само с едно завъртане на главата наляво или дясно сменяш цяло хилядолетие. А по средата все тази безспирна върволица от безмълвно танцуващи хора.
Двамата с Максим сякаш вървяхме между пространствено-времеви коридори в една феерична нереалност.
Винаги ще му бъда признателен за това преживяване. Както и за нещо, за което много пъти съм си мислел след това. Точно в моменти като този шанхайски изгрев човек разбира главоломната разлика между турист и пътешественик. Максим Минчев ми я показа. И знам, че точно тази ранна утрин преди 20 години се превърнах в пътешественик. През годините Максо успя да претвори много колебливи туристи в истински отдадени пътешественици, запалвайки ги с тази искра да пожелаят да усетят магията на света. Не просто да го обикалят, а да имат сетива, за да го усетят и разберат.