Флоренция, самодостатъчна, предоволна и натежала от цялото си великолепие, няма никаква нужда от моите немощни хвалби, но този град ме кара всеки път да го обхождам, преоткривам и величая с нестихващ плам. И накрая той ми се отплаща като изпречва на пътя ми поредните порти, зад които ме очаква порция предизвестено задоволство.

Последният път, когато идвах, открих една стара аптека, за която писах в първата си книга “Истории от ръчния багаж”. Сякаш забравено от хората и времето място. Нямаше жива душа и се размотавах на воля. Но какво да видя сега? Дълга опашка любопитни посетители търпеливо се вие от вътрешността на аптеката навън по улицата в посока църквата “Санта Мария Новела”. В една от залите, незаета от старинни шкафове и стъкленици, дори са устроили за туристите инфотур със сказка на различни езици за значението на стенописите и препратките към творчеството на Фра Анджелико. Посещенията все още са безплатни, защото разчитат на продажбите на собствени парфюми и сапуни, но ако така продължава, скоро ще сложат и каса с билети на входа.
Добре че не побързах да се разочаровам от цялата тази промяна, а спокойно продължих разходката си из града и не след дълго попаднах в ново, непосещавано досега от мен и особено интересно пространство.

Кино, театър, книжарница, място за срещи, кафене… И всичко това потопено в декадентски шик с малко плюш – ей така – за удобство и мекота на възприятието. Giunti Odeon е цяла нова глава в културната история на Флоренция! Смела идея, съчетаваща очарованието на четенето с магията на седмото изкуство.

Влязох, привлечен от претрупаните с книги щандове, а не след дълго се намерих на втория етаж, настанен удобно в тапицирано кресло в амфитеатрална зала, загледан в големия екран. Извадих удивителния късмет точно по това време да прожектират „Ад“ – филм от 1911 г. Първата в историята киноаптация на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери!

Дълго време този филм е бил достъпен за гледане само в някои повредени или цензурирани копия. След продължителна реставрация най-сетне „Ад“ е възстановен почти в своя първоначален вид, с правилната последователност на кадрите, със светлината и цветността, въобще с визията, вдъхновена от гравюрите на Гюстав Доре – така пленителна и ужасяваща едновременно. Още не ми се вярва, че гледах оригинала на “Ад” от 1911 г. в тази пълнота и с това нямо въздействие, в които са го гледали първите му зрители преди повече от 100 г. И то да го направя точно във Флоренция, родният град на Данте!

През 1934 г. същият този салон е бил домакин на първата прожекция на звуков филм във Флоренция, а след Втората световна война мястото окончателно се позиционира като епицентър на културния живот в града. Тук са се случвали знаменателни събития като концерта на Ела Фицджералд и Луис Армстронг през 1952 г. На тази сцена са излизали да представят филмите си режисьори като Федерико Фелини, Виторио Де Сика и Пиер Паоло Пазолини. Актьори от ранга на Марчело Мастрояни, Джина Лолобриджида и София Лорен са посрещали пламенните овации на възхитената публика.

Това място и като архитектура е истинска приказка. Основната сграда е част от Palazzo dello Strozzino – ренесансов дворец, строен през 1457 г. по проект на Филипо Брунелески и колектив. Превръща се в елегантен театър през 1914 г. по предложение на знаменитата Елеонора Дузе – първата жена, появила се на корицата на сп. “Тайм” и заедно със Сара Бернар (която впрочем не можела да понася) призната за едно от най-великите артистични имена на своето време.

После “Одеон” се трансформира в киносалон през 1922 г. със стъклен купол, статуи на музите, фонтани, колонади и орнаментика в злато, сребро и махагон, вдъхновени от стилове като Ар нуво и Артдеко. Всичко това днес е реставрирано с грижа към фините детайли, така че и най-дребния фрагмент да лъщи в нова позлата, от всеки чучур на фонтан да блика струя вода, всяка електрическа крушка да свети в изкусително красивия си лампион. И затънтените ъгли на това пространство сякаш нашепват завладяващи истории.

Защото в края на краищата “Одеон” е точно това – въртоп от нескончаеми истории, разказвани чрез книгите, които се продават вътре, чрез киното и театъра, намерили своя екран и сцена тук, а и благодарение на всички хора, които си дават среща всеки ден на това неповторимо място в сърцето на Флоренция. Или просто се спират за чаша кафе, а понякога и коктейл “Негрони”, за да си починат от изнурителното изследване на този град, който е необятен в своето щедро изобилие.