Занзибар не е само екзотично място с коралови рифове, плажове с бял пясък и барове, в които все по-често звучи българска музика.

Най-ценното нещо на този остров са неговите обитатели, а както навсякъде, най-прекрасни са дечицата. Днес в едно обикновено занзибарско училище научиха за далечна страна на име България. Няма да забравят името, защото е написано на всички футболни топки, с които ще играят. А играта ни най-малко не закъсня. Докато по-малките разглеждаха шарените тетрадки и фулмастери, а дарителите си говореха с директора, едно момченце дойде да ме пита за топка. Казах му, че има много и най-различни топки и други разни подаръци, но са в учителската стая. Малкият ме дръпна да ми покаже нещо. Заведе ме в класната стая, покатери се на един чин и посочи през прозореца. Погледнах да видя какво има там.

Зад училищната сграда се бе ширнала поляна с футболни врати. Имаме игрище, но ни трябва топка, можеш ли да ни дадеш една, каза малчуганът, вперил в мен обезоръжаващ поглед. След минута, когато се появих с топката в класната стая, не предполагах, че ще развалим дисциплината тотално. Поне два класа дечурлига веднага хукнаха да ритат футбол. С топка от България.