Снощи преследвах месечината из Манама. Търкалях я по покриви и минарета, провирах я през изкорубени сателитни чинии и дърворезбовани парапети, коронясвах с нея златните куполи на кралския дворец “Гудайбия”…

Безделническо шляене, маскирано като романтично занимание, което ме отведе под масивния чардак на една къща, построена през 1921 г. от търговец на перли. В една от стаите и до днес възголям сейф, който не могли да помръднат дори по време на ремонта, свидетелства за състоянието на фамилията.

Търговията с перли е “биг бизнес”-ът на отминалите столетия, направил някои бахрейнски кланове приказно богати. Много преди епохата на петродоларите, а след това и инвестициите във всичко – от недвижимости до криптовалути – да променят Персийския залив до неузнаваемост. Но и преди, а и след перлите, местните хора винаги са имали усет към правенето на пари.

Ако вярваме на Херодот, финикийците произлизат именно от архипелага, на който се намира днешен Бахрейн. Оттук поели към бреговете на Източното Средиземноморие и земите на Леванта, където се установили с времето.

Може да се каже в най-общ смисъл, че парите направили историческото си завръщане в прародината, когато от Бейрут банките и финансовите институции на Арабския свят се пренесли в Бахрейн след началото на гражданската война в Ливан през 70-те години на миналия век.

Тъкмо навреме, за да компенсират началото на изчерпването на петролните залежи. Днес част от постъпленията в хазната идват и от гостоприемството, превърнато в индустрия – разбирайте всичко, което е забранено у съседите от другата страна на моста, който свързва големия остров с континенталната суша.

Ето защо, да се обикалят баровете и ресторантите в Манама, може да се окаже по-занимателно дори и от лунно фотосафари.

Manama, Bahrain.

9 ноември