Днес, когато светът отбелязва 7-вековната годишнина на Данте, отворих едно вехто негово томче, неотдавна придобито, за да си припомня великите строфи на гения.
И разгръщайки го, точно на илюстрацията “Махни се бяс проклети” към Осма глава, ненадейно намерих ръкописен свитък.
Стар лист от тетрадка, изписан и от двете страни с ретро почерк. Незнайно кога и от кого забравен. Или пък нарочно скрит там, за да не бъде намерен, освен по някаква мимолетна случайност чак в друго столетие…
Английски пунш, ментов ликьор, кюрасо, ликьор от бадемови ядки, грог, ликьор с чисто кафе, пунш, ликьор с орехови ядки… Рецептите се редят една след друга с най-подробни инструкции.
…В двулитрова дамаджана с ракия се слагат 100 г. портокалови кори и се оставят на слънце…
Поглеждам към Данте:
“През мен в града печални се отива
Де в мъки вечни стене и скърби
На грешните тълпата нечестива.
Бог мъдри, мощни мене сътвори
Ведно със вековечните предмети.
Бог праведни лиши ме от зари.
Ще трая дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг
Надежда всяка тука оставете”
После погледът ми се връща пак към стария ръкопис: В половин кило коняк накисваме 3-4 клончета прясно набрана мента…
Някой с молив и архаичен почерк върху страниците на дантевия “Ад” е записал в полето: Луцифер е ангел, който се провалил против Бога.
А на скрития лист чета: В литър сливова ракия слагаме около 30 орехови ядки, 10 грама счукана канела и още толкова карамфил. След 1 месец прецеждаме…
За мен онази крилата фраза вече има нов прочит. Пътят към ада е постлан с добри намерения…. И с няколко рецепти за домашен ликьор.