Училището ни помага да подредим живота си. Дори когато ни кара да се чудим наистина ли ни дава важни знания, то ни насърчава да разсъждаваме извън матрицата.
Нима сме забравили онзи ден, когато за първи път пристъпвайки училищния праг, водени от своите родители, сме се чувствали окрилени, че дори да сбъркаме, винаги ще има кой да се погрижи нашите грешки да бъдат поправими?
А днешните деца? Загубени ли са те вдън гори интернетски? Ако това е приказка за необятните възможности на въображението, би трябвало да завърши обнадеждаващо, каквито и опасности да дебнат по пътя.
През целия си живот ние оставаме изтерзани каторжници на своите собствени мисли. И точно училището е призвано да направи така, че гюлето на незнанието и предразсъдъците, което тътрим след себе си, да е възможно най-леко.
(Тия четири творби на гениалния карикатурист Румен Драгостинов (1956-2011) ме накараха да се замисля на днешния 15 септември. По тях всеки би могъл да сглоби съвсем друг прочит. Което е естествено, когато говорим за работата на творец с необятна дълбочина на посланията. За съжаление не толкова знаменит в България, колкото по света. В петък щеше да навърши 65 г. и това е още един повод да го помена.)